Никой палестинец не е в безопасност никъде по света

На 26 ноември следобяд получих позвъняване от шефа на учебното заведение, в което преподавам, и ме осведоми, че трима някогашни възпитаници са били убити в Съединените щати.

Хишам Авартани, Кинан Абдулхамид и Тахсин Али Ахмад, едни от най-умните възпитаници, които познавах и на които преподавах, бяха убити и съвсем убити. Задавих се от сълзите си, до момента в който се обадих на различен преподавател, с цел да я уведомя.

Започнах да преподавам британски в Ramallah Friends School в централния окупиран Западен бряг през октомври 2019 година На идната година започнах да преподавам на Хишам и Кинан и срещнах Тахсин. Запознах се с тях, до момента в който се готвеха да пресекат финалната линия на гимназиалната си кариера и за една година съумяха да оставят невероятна диря в мен като техен преподавател.

Тяхното старание и отдаденост към отлични резултати в образованието им ме стимулира да бъда най-хубавият преподавател, който мога да бъда.

Приятелското учебно заведение в Рамала е единственото интернационално бакалавърско и квакерско учебно заведение в окупирания Западен бряг. Нашето студентско тяло е разнообразно и включва студенти от окупирания Западен бряг и Йерусалим, само че също и двойни жители от западни страни.

Всички възпитаници идват от фамилии, които работят неуморно, с цел да обезпечат на децата си допустимо най-хубавото обучение, което Палестина може да си разреши. Нашите студенти минават през строга образователна стратегия, с цел да бъдат по-подходящи за кандидатстване в университети в чужбина.

И въпреки всичко животът в изискванията на неустановеност на военната окупация значи, че моите възпитаници постоянно пропущат часовете заради общи стачки, които се организират, откакто израелски бойци убиват деца и възрастни – от време на време на метри от учебното заведение или домовете си.

Всеки палестински възпитаник, без значение дали посещава частно или държавно учебно заведение, има съученик, който е бил задържан, арестуван, малтретиран или погубен от израелската войска.

Палестинските деца непрестанно се сблъскват със своята смъртност и би трябвало да бъдат свръхнаясно със заобикалящата ги среда всякога, когато пресичат контролно-пропускателен пункт или пътуват до различен град.

Моите студенти – и палестинските студенти като цяло – които аплайват да отидат в университет в чужбина, търсят по-добри благоприятни условия и в последна сметка по-безопасни.

Kinnan, Hisham и Tahseen са кандидатствали в доста висши университети. Ясно си припомням, когато Кинан и Хишам споделиха, че са били признати в Хавърфорд и Браун с мен. Това беше първият път, когато най-сетне видях целия им стрес и безпокойствие да избледняват.

Те пресякоха най-важната крайна линия на гимназиалната си кариера. Бях необикновено горделив, само че не и сюрпризиран. Бях очевидец на техните красноречиви и интроспективни мисли в клас. Видях ги да се оправят с образователния материал и да се оправят с отлични резултати. Знаех какво са способни да реализират, даже когато самите те не можеха да го видят незабавно. Аз бях техен преподавател, а те бяха мои възпитаници и това беше всичко, което имаше значение за мен в този миг.

Когато Кинан, Хишам и Тахсин приключиха, осъзнах, че това най-вероятно ще е последният път, когато ги виждам, защото заминаваха за Съединени американски щати. Никога не съм предполагал, че идващият път, когато чуя от тях или за тях, ще бъде, че са станали жертва на пукотевица.

Мисля, че мога да приказвам от името на цялата си учебна общественост, като кажа, че всички бяхме в положение на потрес и обезверение. Западните медии и държавни чиновници не могат да разграничат опита за ликвидиране на нашите студенти от продължаващия геноцид в Газа, нападението над бежанския лагер в Дженин, кражбата на земя и серийното принуждение на заселниците и колонизацията на Йерусалим и окупирания Западен бряг – всичко това осъществено от Израел.

Моите възпитаници бяха убити, тъй като техният език и тяхната еднаквост се възприемат като опасност от съзнанието на белия колонизатор.

Замислих се дали да кажа нещо за стрелбата. Взех решение, когато видях прочувственото и кардинално изказване на Хишам, прочетено на бдение на свещи в университета Браун.

Въпреки че не бях сюрпризиран от мъдростта му, въпреки всичко бях изумен. Той сложи нещата в вероятност за мен и доста други с заключителното си изречение: „ Вашият разум не би трябвало да се концентрира върху мен [него] като субект, а по-скоро като горделив член на подтиснат народ. “

Жестокостта на тази покруса ме остави в положение на безпокойствие. Как да се изправя пред моите възпитаници? Как да ги стимулирам и да им дам вяра? Как да осигуря тяхната сигурност? Реалността да си преподавател в Палестина значи, че тези въпроси преследват мозъка. Това е несравнимо с това по какъв начин се усещат палестинските родители всеки ден.

Истината е, че след 26 ноември разбрах, че моите възпитаници постоянно са ми давали повече вяра, в сравнение с аз на тях, и че никой палестинец не е в сигурност на всички места по света.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.